Карълайн Гилби вижда потенциал в автентичния подход към винения туризъм

“Има още много какво да учим, но преди всичко трябва да се научим да бъдем себе си по отношение на виното.” 

Това беше скритото послание на Карълайн Гилби MW при посещението й в България по покана на РЛВК Тракия. Срещнах се с нея по пътя й из тракийските изби, за да я попитам как възприема развитието на винения туризъм и потенциала на локалните ни сортове.

Ако искаме да се представим с автентичност трябва да приемем тероара си такъв какъвто е, със своите характеристики и специфики. Едва ли ще се получи с каберне и мерло, пък дори и било то на световно ниво. Това ще затвърди позицията ни като един от многото производители на международни сортове, но няма да подчертае идентичността ни като винена нация. А нали точно това е идеята на тероара...

Постигнаха го австрийците с грюнер велтлинер, защото не му изневериха с някоя интернационална алтернатива. Защо да не можем и ние? Ако искаме да се позиционираме като винена нация трябва да го направим именно със собствените си сортове като мавруд, мелник или мискет без да се срамуваме. Кога и дали ще узреем за прозрението, че не е неоходимо да се сравняваме произвеждайки познати продукти, за да печелим пазари, а да рискуваме с автентичността си, с това, което можем и имаме? Каквото и да е то.

Бъдещето се крие точно в разкриването на индивидуалността, колкото и рустикална или грубовата да е тази стилистика за свикналото на мерло световно небце. Трябва да се фокусираме върху нашето и да бъдем себе си. Просто и ясно. Само тази индивидуалност остава запомняща се. Другото ни прави част от многото. Брънка в масовостта...

По този повод беше жалко, че не предложихме на Каролайн Гилби MW достатъчно автентичност, а я конфронтирахме отново предимно с български версии на пино ноар и семийон. Можем и това, но не това е нашето.

Гилби се завъртя по Родопската яка в рамките на европейски проект за промоция на български вина в Германия, Италия и Великобритания. Само за ден и половина тя обиколи шест изби около Пловдив (Драгомир, Нерагора, Каменки, Беса Вали, Пещера, Вила Терес) и дегустира над 22 произведени в България вина. За съжаление не само български сортове. Скептична и саркастична като повечето британци и обективна, както само тя може да бъде, Гилби сподели, че винарите в България, трябва много ясно да осъзнаят къде се намират на световния пазар и коментира, че въпреки необмисленото съотношение цена/качество, българските вина и сортове притежават собствен характер и имат място в света на виното. Трябва обаче сериозно да се подобри качеството, а локалните сортове целенасочено да се презентират на световния винолюбител. Запитана за сорта, който най-добре може да представи България, Гилби каза замисляйки се, че най-разумно е това да бъде маврудът. И тук обаче тя вижда още доста недоразвит потенциал.

Специалният реверанс на експретката бе за купажа Ares 2013 мерло & мавруд на новата изба Нерагора. Останалите дегустирана вина от мискет, рубин и димят не бяха удостоени с достатъчно коментари. А по отношение на експерименти като дорнфелдер, Гилби се запита кому е нужно да се засажда сорт грозде, който дава резултати само в по-студени климатични зони. Нека експериментираме, но с мисъл. Ако искаме да се завърнем на винената сцена, трябва да приемем и да се отдадем на локалното, с търпение и постоянство. Да прегърнем мавруда, да го обичаме и да го презентираме с гордост и уважение. Само така може да събудим автентичността си, да засилим интереса към себе си и да задвижим успешно проекти, свързани с винен туризъм. За това се изисква време, посвещение и обмислена стратегия. Иначе е просто бизнес.

Виненият туризъм ще дойде едва след като открием идентичността си като винена нация и се развие скрития потенциал на местните вина. За този процес е необходима отново постоянната обратна връзка с винения любител. Едва ли той ще се впечатли от представянето на мавруд във френски стил шато. Той търси уникалното. Маврудът много по-добре се вписва и вкусва от покоите на старата изба. Комбиниран с други локални забележителности като минерални извори, исторически и културни артефакти, обхванат в една обмислена национална рамка за позициониране и професионално отношение, туризмът може да се развие успешно в бъдеще. Защото тероарът освен всичко останало обхваща и човешкият фактор. Това трябва да бъде подходът. Другото е винена еклектика, която обърква виненият ценител и няма да доведе дългосрочно до желания резултат.

За нас

Divine Routes са Ники и Ирина. 15 години по-късно след завършване на гимназията. Симбиоза от различни опити и изживявания. Общ усет за България. Без план. Спонтанно. Просто от любов към себе си, хората и природата.

Абонирай се за новини

Блог

Следвайте ни

За повече информация може да се свържете с нас и чрез социалните мрежи. Ще правим всичко възможно да ви държим в течение на всичко случващо се с и около нас!