В рамките на форума за българско вино, DivinoTaste 2015, който ще се състои между между 20.11 и 22.11 в НДК, Ирина Софранова ще представи уникалността на локални сортове като Плавац Мали, Прокупац, Жилавка – малко познати на бългатския винен потребител. Идеята е да опознаем вината на съседните за България тероари, за да разберем по-добре Балканите като винена дестинация. И тъй като на целия форум ще има само български вина, в майсторския клас ще бъдат представени по-непопулярни за българския дегустатор локални сортове от Македония, Сърбия, Румъния, Турция, Гърция, Хърватска, дори и от Босна и Херцеговина. “Опознай Балканите, за да ги обикнеш” е скритото мото на лекцията. Има много какво да учим, но имайки предвид интереса към лекцията не се съмнявам, че процесът е стартиран и всичко е въпрос на време. Посетителите на майсторсия клас ще имат предимството да бъдат с едни гърди напред, запознавайки се с вина, които (за съжаление все още) могат да бъдат дегустирани единствено и само на собствените си територии. Което пък не е лоша причина за активиране на интереса към винения туризъм. При всички положения трябва любопитство и желание за преоткриване на новото. Франция и Италия просто вече доскучават...
Погледът към Балканските вина не е нов. Просто си бяхме затворили очите известно време. Всичко чуждо беше по-истинско и ценно. В последните години, за щастие, се обръщаме към себе си. От една страна се връщаме към сетивата си, искаме да изживяеаме и усещаме, а не просто да консумираме. Любопитни сме какво се случва с нас, след като дълго време сетивата ни бяха замъглени от социалната инерция и желанието да се водим от чужди мотиви, за да не се замисляме много за собствените. Сега искаме да чуем и усетим себе си. Същото се случва и с националните ценности. Попътувахме, видяхме, опитахме. Сега се завръщаме и преоткриваме на ново това, което винаги е било пред очите ни. Сега обаче то е много по-ценно, защото имаме по-обширна база за сравнение, отколкото тогава, когато се осланяхме на разказите на другите как е “на запад” и тайничко завиждахме, защото мислехме, че всичко чуждо е по-интересно и стойностно. Сега разбираме, че всъщност ТЕ с нищо не ни превъзхождат. Във всяко едно отношение. Дори и с вината си.
Стратегията за позициониране на Балканските вина трябва да бъде кооперационна. Добро решение е да се позиционираме с българските си вина, като част от Балканите. Така, освен че се фокусираме върху локалните си качества, правим услуга на целия регион и показваме уважение. За всички има място. Всички имаме различни качества. Нека се допълваме, а да не се съревноваваме. Трудно се сравняват ябълки с круши. И формата и вкуса са различни. Нека покажем цялата винена палитра на Балканите, а не само съзнателно изолирани части, които сами по себе си не са достатъчно интересни в световния винен контекст.
Интересен факт е, че, ако се съберат всички Балкански държави, заедно с Турция по количество произведено вино, то те биха се наредили на първо място, изпреварвайки досегажните първенци Испания, Франция и Италия. Тоест, всички предпоставки в количествено и качествено отношение, както и уникалността на тероарите са налице. Остава единствено да се се задвижи и активира комуникацията, за да се завърнат и позиционират Балканите в съзнанието на световния винопотребител. А това е възможно само с обединение на региона.
Факт е, че на Балканите има огромен потенциал по отношение на туризма. Виненият туризъм от друга страна като специфичен сектор е една все още неразработена ниша, която може да се окаже печелившата ни карта. От опита, който имам с интернационални групи в рамките на проекта DivineRoutes, твърдя, че емоционалната комбинация от пътуване и непосредствен досег до тероара (климат, човек, природа) е това което прави от Балканските вина интересен продукт. Пътувайки и опознавайки региона човек се докосва до неговата автентичност в най-неподправения й вид, опознава традицията, културата, историята и локалните характеристики, а виното придобива съвсем други измерения. От продукт се превръща в неповторима емоция. А това остава дълго в съзнанието.
Сред предимствата на Балканския винен туризъм са и специфичните локални сортове, новаторския подход към традиционни продукти, неподправеността на тероара и близоста на държавите, което позволява откриването на няколко различни тероара за кратко време. Така става възможен междулултурния винен туризъм – другият коз, който мъдро трябва да изиграем.